Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица. Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІв. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІVв, когато е построена и най-външната крепостна стена. Днес крепостните стени са реставрирани частично, като по-голямата част от укреплението остава неразкрита. Особен интерес представлява скалната църква, издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта. Добре са запазени изсечените в самата скала олтар и наос на храма.Наличните отвори в скалата в западната част на църквата, в които е била захваната носеща конструкция, свидетелстват, че църквицата е имала и притвор, вероятно дървен, а може би и зидан.
Крепостта "Боженишки Урвич" е един от последните бастиони на Търновското царство. Цар Шишман с постоянно намaляващата си войска, прибягвал от крепост в крепост в остатъка от държавата си, докато не намери гибелта си по най-героичен начин. Затова говорят имената на някои от крепостите - "Шишманови дупки", "Побоите", "Шишманово кале" и др. Споменът за състоялата се тук голяма и жестока битка на севаст Огнян с турците, макар и смътно се е запазил в народната памет.